Какво е НЛП?

(Невро-Лингвистично Програмиране)

Да попиташ „Какво е НЛП?“ е като да попиташ „Какво е Физиката?“ защото има толкова много начини да се отговори на този въпрос.

Един от отговорите е, че НЛП прави това това, което пионерите в психологията обещаваха преди сто години, и така и не успяха да постигнат напълно – практическо разбиране на нашето мислене и поведение, което може да бъде използвано на практика за да направи бързи промени в живота ни.

Друг отговор е, че това и изучаване на структурата на субективния личен опит, вътрешната работа на нашето съзнание, и как да използваме наученото за да имаме по-голям набор от възможности. Голяма част от тази структура обикновено е несъзнателна или подсъзнателна, но може да бъде осъзната, променена, и тогава отново да й се позволи да стане несъзнателна и автоматична.

Някой беше обяснил НЛП като „Когнитивно-Поведенческа Терапия на стероиди“ защото въпреки, че в основата си двете си приличат като насоченост, НЛП прави много фини разграничения и има много специфични процеси, принципи и презумпции, които правят промяната възможна много по-бързо.

Друго описание пък е, че това е набор от различни методи за постигане на конкретни лични цели и резултати, заедно с едно общо разбиране как работят всички тези методи, което пък може да бъде използвано за откриването и развитието на нови такива методи.

НЛП понякога е обяснявано като прагматична методология за създаване на модели за високи човешки постижения, които да могат да бъдат приложени във всяка среда, включваща поне един човек. Веднъж създаден един такъв модел, всеки може да го научи, за да придобие дадено умение, или иначе казано „скоростно научаване“.

Някой беше казал, че „Човешкият мозък е единственият само-задвижващ се компютър с общо предназначение, който може да бъде произведен с не-квалифициран труд.“ Също така, това е единственият компютър, който е само частично програмиран. Детското съзнание няма тези програми, които ние имаме като възрастни, а и няма упътване или ръководство, което да обяснява операционната система и как да я програмираме по най-добрия начин.

И въпреки че все още има спор какъв точно компютър точно е мозъкът, ясно е че ние вкарваме информацията в него през петте ни сетива, обработваме я по най-различни начини, като използваме функциите ни за помнене, прогнозиране, свързване и обобщаване на различните преживявания, и накрая изкарваме поведение и реакции.

И тъй като нямаме упътване – нито клавиатура – всеки от нас всъщност трябва да се само-програмира – с малко помощ от родителите и другите около нас. И въпреки усилията на родителите ни, голяма част от програмирането ни е на случаен принцип, и често е в резултат на случайни събития, както подкрепящи, така и травмиращи. И докато някаква част от програмите ни работя сравнително добре, други части обикновено изобщо не сработват.

За това друга дефиниция на НЛП е, че това е упътване за експлоатация на човешкия мозък, осигуряващо „софтуера на уетуера (от англ. wetware )“, което може да използваме за да се ре-програмираме, когато не сме напълно доволни от крайните си реакции.

Описанията до тук сигурно са повече, от колкото повечето хора биха искали да получат. За тези, които все пак искат малко по-конкретно описание какво е НЛП и по какво най-много се отличава от психологията и психотерапията - да продължат…

Трите Отделни Аспекта на Всяка Област

Можем да използваме физиката като пример на област на познание и изследване, от който да ни се изяснят различните аспекти на НЛП. Физиката може да бъде разделена на три различни нива:

1. Практическа технология, предназначена за конкретно приложение в реалния свят – за построяването на мостове, мобилни телефони, космически кораби - до установяването на свойствата на атомите, вирусите и на самият живот ако щеш – и всичко останало между тези неща. Тази технология се прилага под формата на рецепти, в които ни се казва какво да направим за да постигнем определени резултати или цели – по същия начин, както една рецепта за кекс е сигурен начин да получим определен резултат. Както Пол Валери е казал: „Названието наука не бива да се дава на друго, освен на съвкупността от рецепти, които винаги работят. Всичко останало е литературно творчество.“

2. Методология или теория, съвкупност от разбирания, които да водят към по-нататъшно развитие и употреба на технологията. Методологията съдържа всички идеи, които имаме за технологията и как мислим че всичко това си пасва. Както е казал Айнщайн: „Нищо не е по-практично една добра теория“.

Основният принцип – твърдо установен чрез множество психологически експерименти – че ние не можем да знаем обективната реалност, ние само имаме „карта“ на реалността, получена чрез нашите сетива. И в нашата карта винаги ще има дупки, грешки и пропуски. Една карта може да бъде много полезна и практична, но никога не може напълно да съвпада с реалността, която се опитва да пресъздаде. Ако съвпадаше, тя би била също толкова пълна, сложна и объркваща както реалността, която описва и вече не би могла да е полезна като карта. Този принцип е заложен още от Алфред Коржибски в неговата книга Science and Sanity като „Картата не е територията.“

3. Епистемология, или как знаем това, което знаем, как решаваме какви доказателства да използваме за да определим кое е вярно и валидно, като тестваме и двете – и технологията и методологията. Епистемологията на физиката са научните експерименти: тестване на нашите предвижданията и резултати по всеки начин, по който можем, с толкова измервания с колкото можем. Тези тестове и проверки са това, което отличава науката от предположенията, провиденията или суеверията.

Трите Отделни Аспекта на НЛП

1. Технология

Точно както във физиката, НЛП има много конкретни модели, рецепти и инструкции, които могат да бъдат използвани от хората за да постигнат определени резултати. И НЛП постига тези резултати като прави промени в нашия жизнен опит - във възприятията ни, в мисленето ни, в действията и чувствата, породени в резултат на този опит.

Образователното приложение включва как да научиш хората да спелуват (англ. spell – да казват буква по буква) правилно, как да научиш чужд език бързо и на отлично ниво, как да бъдеш в състояние, което да ти позволи да учиш лесно и как да трансформираш някои „когнитивни увреждания“ в ефективен начин на мислене и обучение и т. н.

Психотерапевтичното приложение включва как да трансформираш неприятните чувства; да промениш нежелани навици - като пушене, преяждане, гризане на нокти; как да се превъзмогнат фобии, страхове, тревожности; да превъзмогнеш загуба, срам, вина и други вътрешни конфликти; да елиминираш зависимости, компулсии, ПТС и т. н.

Комуникативното приложението включва как да използваш езиковите си възможности – чрез конкретно или обобщаващо изразяване, в буквален или преносен (метафоричен) смисъл – за да подредиш и комбинираш информацията за лесно научаване и приемане от другите, как да изградиш хармония (англ. rapport) в комуникацията, как да преговаряш и разрешаваш конфликти, как да си интимен, когато искаш и как да поставиш граници и т. н.

Спорт – приложението включва как да бъдеш мотивиран да продължиш тренировъчната програма, да се концентрираш напълно върху представянето си и да се абстрахираш от всичко, което те разсейва, как да постигнеш най-високи постижения в който и да било спорт, как да използваш точните стратегии на мисли и движения, които топ-атлетите използват за да постигат успех и т. н.

Бизнес и организационното приложение включва как да създадеш нови алтернативи за разрешаване на проблеми, да взимаш бързи и добри решения, да правиш подробни планове и да ги внедряваш, как да си „в час“ на събрания, как да идентифицираш потенциални служители и партньори, които имат нужните умения за екипа, как да зададеш желаните цели, как да управляваш със стила, съответстващ на твоята компания и служители и т. н.

2. Методология

НЛП има последователен набор от идеи и разбирания, които могат да се използват в широкия обхват на приложение на технологията.

Модалности. Основно разбиране в НЛП е, че целият ни житейски опит се състои от сетивно-възприемани преживявания в настоящия момент, или вътрешно представяне на сетивно-възприет опит, които са спомен от миналото или са представа за бъдещето. Не можем да познаваме света директно, а само чрез представата ни за света, която изграждаме от това, което получаваме чрез нашите сетива. Тази представа винаги включва една или повече от следните пет сетивни модалности: визуални изображения, слухови (аудио) звуци, кинестетични усещания, обонятелни миризми и вкусови вкусове. Докато последните два начина са много важни за подбора на храната, готвенето и някои други сфери като лична хигиена или производство на парфюми, по-голямата част от мисленето и поведението ни е преди всичко реакция на някаква комбинация от трите основни сензитивни модалности: визуална, аудиална и кинестетична.

Тези сетивни модалности са изграждащите елементи, или „атомите“ на всички наши преживявания. Дори най-абстрактните ни думи и концепции се състоят от някаква комбинация от образи, звуци или усещания. Различните модалности могат да бъдат комбинирани едновременно в един и същи момент, или могат да бъдат комбинирани последователно, нещо като линейна компютърна програма, в която например образа на певец е последван от песента, която той изпълнява, последвана от нашите чувства, предизвикани от тези звуци. Ние можем да се научим съзнателно да пренареждаме тези „атоми“ от преживявания за да разрешаваме проблеми и да постигаме резултатите, които искаме. Нека разгледаме едно практическо приложение на тази методология – научаване на спелуване (англ. spell – изговаряне на дума буква по буква).

Прилагане на Методологията на Модалностите към Технологията

Спелинг (Spelling) е проста задача за паметта, в която целта е да можеш да дадеш правилната последователност от букви в думата, която чуеш (или на изображението, отговарящо на тази дума). Веднъж направено, думата може да бъде написана, или последователността на буквите може да бъде изречена буква по буква. Слабият „спелър“ (човекът, който спелува) обикновено използва един от двата метода, които не работят добре:

а. Креативният Спелър ще се опита да създаде визуален образ на думата, която трябва да се каже буква по буква, използвайки креативен визуален образ, вместо да използва спомнен образ за да си представи думата такава, каквато вече я е виждал преди. Повечето хора поглеждат нагоре в ляво за да получат достъп до дясното си мозъчно полукълбо за да си спомнят визуално, и поглеждат нагоре в дясно за да достъпят лявото полукълбо и да създадат креативен образ. Креативността е прекрасна способност да преподредиш изживяванията и опита си, но не е подходяща при спелуването, защото изговарянето на дума буква по буква е задача за паметта, която изисква да не си креативен.

b. Някои хора ще се опитат да си кажат думата аудиално, за да извлекат буквите от звуците в думата. В английския език това е невъзможно за около 40% от думите, защото в нашия (на автора) много странен правопис е много трудно да се довериш на звученето на думата. Въпреки това, в много училища се опитват да научат учениците как да спелуват, като си кажат думата аудиално - един метод, наречен „phonetics” (фонетика), и голямата ирония е, че дори тази дума не може да бъде казана буква по буква фонетично! Фонетиката работи много добре при четенето, където се изисква да преминеш от написаната дума към изговаряне на думата. Но това е различна от спелуването работа, където ти трябва да направиш обратното и да преминеш от изговорена дума към написана дума. В испанския език всички думи се пишат точно по същия начин, по който се чуват, така че изговарянето буква по буква звуково върши добра работа и не е проблем в училище – почти невъзможно е да намериш слаб спелър в испаноговоряща страна.

Правилен Спелинг. Технологията за обучение на деца как да изговарят думата правилно буква по буква (в английския език) е абсурдно лесна. Просто казваш на детето да погледне думата, написана на дъската, след това да си затвори очите и да погледне нагоре в негово ляво за да види вътрешно-запомнения образ на думата, и тогава да обърне внимание на чувството на „познатост“, което дава на детето увереността, че вече е виждало тази дума преди. След това то просто трябва да препише думата от вътрешната си картинка върху листа, или да каже буквите една по една ако трябва да се изговарят. Дори и на испански това е по-ефективно от звуковото изговаряне на буквите, защото е много по-бързо да видиш една моментална визуална картина на дума от колкото да прослушваш последователността на звуците. (за повече информация за НЛП-стратегията за спелуване и как да се научите да обучавате на тази стратегия - вж. Heart of the Mind, ch. 2.)

Субмодалности: Напредък в развитието на НЛП методологията е схващането, че всяка от основните сетивни модалности може да бъде подразделена на по-малки параметри и елементи, наречени субмодалности, всяка от които може да бъде променяна и да променя нашите изживявания. Ако модалностите са „атомите“ на нашите изживявания, субмодалностите са „ субатомните частици“ на изживяванията ни, които правят възможно атомите да имат много по-различни свойства.

Един визуален образ може да е на различно разстояние от наблюдателя, с различно местоположение в пространството, с различна големина. Този образ може да е плосък (2-D) или 3-D (холографски), ограничен в пространството кадър или панорамен, ясен или замъглен, в движение или застинал, цветен или черно-бял. Може да си вътре в спомена, все едно отново се случва, или може да си извън него, все едно си страничен наблюдател, който гледа как някой друг изживява събитието; това важи и за твоите представи за бъдещето – може да си във тях или да наблюдаваш себе си в тях. Визуалният спомен, който е голям, близък, 3-D, цветен панорамен движещ се филм ще е много по-въздействащ от този, който е малък, отдалечен, двуизмерен, статичен, черно-бял фотографски кадър. Опитайте се да си представите някой спомен и по двата начина и да се убедите много лесно от собствен опит.

Един аудио звук също може да се променя като отдалеченост от слушателя, по локация във физическото пространство или сила на звука. Може да е моно или стерео, с различни вариации на темпото, тона, тембъра, честотата, както и може да го чуваш, все едно отново си вътре в това изживяване, или си извън него – сякаш го чуваш да идва от някоя тон-колона, от радиото или от CD плейър. Един звук, който е силен, близък, плътен и е панорамен (идва от всякъде), ще е много по-въздействащ от такъв, който е тих, едва доловим, отдалечен и идва от някоя точка в пространството. И отново – много лесно можете да се убедите сами като си спомните някоя песен по двата начина и да обърнете внимание на разликата.

Едно кинестетично усещане може да варира от интензитет, продължителност и място. То може да варира и на температура, натиск, текстура, размер. Може да е статично или да се движи или разпростира от едно място на друго, или може да е повърхностно тактилно усещане или вътрешно емоционално чувство. Когато си спомняме някое усещане, което е интензивно, движещо се и включва цялото тяло, то ще е много по-въздействащо от усещането, което е слабо, застинало и засяга само много малка част от тялото ти. И отново – можете лично да опитате да проверите, че е така, като си припомните едно и също усещане по двата начина.

Модалностите предлагат три алтернативни начина за възприемане на преживяванията, като дават избор; Субмодалностите предоставят най-малко сто различни алтернативи, които могат да бъдат комбинирани по различни начини за да създадат хиляди други алтернативи, за дори още по-голям избор. Нека разгледаме няколко практически приложения на тази методология.

Приложение на Методологията на Субмодалностите към Технологията

Претоварване Когато не сме доволни от нещо в живота си и заключаваме, че „имаме проблем“, често основният аспект на случващото се е объркването от претрупването с информацията, която ни залива. Има прекалено много информация, или идва прекалено бързо за да я смелим добре. Представи си да се опитваш да обръщаш внимание на шест човека, които ти говорят едновременно и да усещаш че ти идва малко в повече, но за някои хора това е още по-трудно за справяне. Често някой може шест филма, които се прожектират едновременно – големи, близки, в светли, ярки цветове и със силен звук. Това важи за някои хора, страдащи от ADHD (бълг. СДВХ – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и някои други нарушения на способностите за учене. Много е трудно с всички тези филми едновременно, които не можеш да асимилираш наведнъж да забележиш какво става около теб или да свършиш нещо.

Сравнително лесно е обаче временно да се фокусираш само върху един от всички тези вътрешни филми, като позволиш на останалите да се отдалечат и да станат малки, замъглени, черно-бели и по-тихи. Когато на преден план има само един филм, на който да обръщаш внимание, ти можеш бързо да асимилираш информацията от него и след това да го отдалечиш, за да може друг филм да заеме неговото място и да излезе на преден план за да го асимилираш.

Фобии/травмиращи събития

Някои хора с фобия – или някакво друго травмиращо събитие, насилие, ПТС и др. – си спомнят ужасното преживяване като са вътре в него, все едно изцяло го изживяват отново. В резултат преживяват всички страшни усещания и чувства, които са имали в първоначалното изживяване. Други, които са преживели също такова страшно събитие могат да си го спомнят спокойно, защото те го възприемат от позицията на страничен наблюдател, който гледа на екрана филм, който се отнася за някой друг. И понеже са извън това изживяване, при тях няма никакво усещане, че са вътре в него. Те или се чувстват неутрално, или имат чувствата, които един състрадателен наблюдател би имал. Лесно е да научиш някого с фобия да вземе спомените си за ужасното събитие и да ги прожектира на филмов екран, за да започне да реагира неутрално на тях. (вж. Heart of the Mind, ch. 7)

Скръб

Структурата на скръбта е точно обратното на фобията или травмата. Във фобията някой си спомня ужасното преживяване седейки вътре в него, и в резултат отново има същите ужасни усещания. В скръбта си някои си спомнят прекрасни изживявания, седейки извън тях, и така не могат да почувстват безценните усещания, които са имали с починалия човек, оставайки само с едно чувство на празнота. И тъй като структурата на скръбта е точно обратната на фобията, то и решението при скръб е обратното – да си спомнят за починалия човек докато са вътре в този специален спомен за него, за да могат лесно да пре-изживеят всички тези прекрасни чувства, които някога са имали с него. (вж. Heart of the Mind, ch. 11)

3. Епистемологията на НЛП в основата си е същата както при физиката и всяка друга наука. Ние знаем кое е вярно чрез експериментиране и тестване, и това е процес, който може да се прекъсва, но никога не спира и постоянно се прилага за да се разраства, преразглежда и обогатява областта. Всеки модел или метод в НЛП включва и начините, с които да се тества дали е била успешна или не всяка една стъпка, използвайки предимно не-вербалната реакция като основен показател и за обратна връзка, заедно с вербалното потвърждение.

Въпреки това, по-голямата част от НЛП е тествано „клинично“ с опита на тези, които са направили промени в техния живот. Това важи и за по-голямата част от психологията и медицинската практика. НЛП все още не систематично тествано в контролирани експерименти, и отново – същото важи за болшинството терапевтични и медицински интервенции.

НЛП е разработено извън академичните среди, където повечето от проучванията се правят, и хората с най-голям принос в областта са се занимавали с развитието на методологията, откривайки нови начини, помагащи на хората да постигат промени. Онзи вид щателни научни изследвания, които да валидират НЛП, и които изискват огромни инвестиции на време, пари и хора просто все още не са правени. Въпреки това, много от моделите в НЛП биха могли да бъдат тествани много по-лесно от други подходи, защото всяка стъпка от всеки процес точно определя намесата, която да се приложи, както и как да се оцени дали тази стъпка е била успешна или не.

И въпреки, че НЛП е млада наука – само на 35 год.* – вече включва широк набор от практически процеси, както и последователна и съгласувана методология, върху която стъпват специфични методи. Този по-широк набор от разбирания създават една рамка за развитие на нови специфични методи и начини за тяхната оценка. Тази методология може да бъде използвана и за методите, които и другите откриват интуитивно или с друга насоченост - да се изследва как работят и как да се подобрят.

Години наред аз (Стив Андреас) съм демонстрирал различни НЛП процеси на годишните национални психотерапевтични конференции и съм наблюдавал редица други презентатори, особено, когато са били склонни действително да демонстрират какво правят. В почти всички случаи, това което аз мога да направя с НЛП много силно превъзхожда, и е много по-бързо и по-завършено от другите подходи. И докато тази област продължава да се развива и диференцира, ние ще сме способни да постигаме все повече неща с всяка изминала година.

© 2018 Steve Andreas, translated with permission,

© 2018 Iveta Nikolova, Bulgarian translation.