Какво ти липсва, за да останеш мотивиран? Едно ключово парче от пъзела!

Вече имаш добра представа за Посоката на мотивация и как хората я използват, за да се задвижат към действие. (Ако нямаш – може би си пропуснал предишните ми два бюлетина: Този и Този.)

И така, имаш цели, знаеш какво искаш… дори а-ха да се задействаш, и въпреки това сякаш нещо ти убягва? Може би просто не виждаш цялата картинка. Днес ще поговорим за липсващото парче от пъзела, което на много хора им убягва.

Има един ключов елемент, който действа като суперзаряд за мотивацията – ценностите. Те не са просто красиви думи или абстрактни концепции. Те са нашите вътрешни барометри на живота. Това, което ценим, определя какво означава животът за нас, какви действия ще предприемем и накъде ще се движим – към нещата, които искаме или далеч от нещата, които не искаме.

Ценностите като компас в живота

На най-базово ниво мотивацията ни е продиктувана от желанието да избягаме от болката и да се придвижим към удоволствието. Но когато говорим за мисли и емоции, нещата се случват по малко по-различен начин – ние се мотивираме от приближаването към ценностите ни или от отдалечаването ни от анти-ценностите ни .

И тук идва един много важен момент: когато човек загуби връзката с ценностите си, губи и мотивацията си.

Сигурно познаваш хора, които изглеждат напълно „изключени“. Сякаш живеят на автопилот – прекарват часове пред телевизора, цъкайки каналите или скролват до безкрай на телефона в търсене на нещо, което да ги разсее, без някаква определена посока. Може би дори сам си се хващал в подобен момент – когато се сепваш: „Леле, кое време стана!“

Истината е, че когато не сме свързани със своите ценности, всичко започва да изглежда безсмислено.

Какво е наистина важно? (Подсказка: не е новият епизод на любимия ти сериал)

Ако искаш да разбереш истинската стойност на времето, попитай някой възрастен човек. Хората, които вече са изживели по-голямата част от живота си, са едни от най-големите експерти по темата за ценностите.

Замисли се само: дали някой от тях би казал „Ако можех да върна времето, бих гледал повече телевизия“? Или „Трябваше да прекарвам повече време в тревоги“?

Разбира се, че не.

Вместо това, когато разказват за живота си, те говорят за взаимоотношенията, които са изградили със семейството и приятелите си, за приключенията, които са преживели, и за предизвикателствата, които са преодолели. Ако изобщо имат съжаления, те обикновено са свързани не с това, което са направили, а с това, което не са направили.

Много хора осъзнават твърде късно, че са оставили най-важните неща в живота си да им се изплъзнат между пръстите. Те не са отделили време да идентифицират своите най-дълбоки ценности и не са живели в съответствие с тях. Вместо това са си губили времето с маловажни неща, които сега им изглеждат незначителни.

Но нужно ли е да чакаме да стигнем преклонна възраст, за да сме способни да правим по-добри избори? Можем ли да започнем да го правим още сега, в реалността, вместо да съжаляваме, че не можем да върнем времето?

Нека видим…

Как да се свържеш с ценностите си… отново?

Ако един човек може да направи нещо, всеки може да се научи да го прави.

Така че, ако в света има хора, които са напълно отдадени на своите ценности, това означава, че и ние можем да се научим да правим същото. Въпросът е: Как го правят тези хора? Как използват мозъка си, за да останат свързани с това, което е наистина важно за тях?

Следващото упражнение ще ти помогне да направиш точно това – да видиш ясно кои са твоите най-важни ценности и как да ги свържеш с конкретни действия.

Готов ли си? Вземи лист и химикал и си запиши отговорите на следните въпроси:

Какви са моите цели?
Какво е наистина важно за мен?

Помисли си за нещо, което наистина искаш– може да е свързано с кариерата ти, начина на живот, който искаш за себе си и семейството си, мечтана почивка, нова работа, възможност или връзка.

След като си набележиш няколко цели, дори и да не са напълно ясни, задавай си следните въпроси за всяка от тях:

Какво е важното за мен в тази цел?
Какво ценя или наистина съкровено обичам в нея?
Какъв смисъл има тази цел за мен?

Отговорите могат да бъдат думи като свобода, предизвикателство, признание, свързаност, сигурност. А може и да се появят цели фрази:

„Да постигна нещо, което хората смятат за невъзможно.“

„Да докажа на себе си, че мога.“

„Да създам нещо ново.“

„Да оставя света малко по-добър, отколкото го заварих.“

Каквото и да е, тези думи разкриват твоите вътрешни ценности.

Ако не живеем в съответствие с ценностите си, ние се чувстваме разочаровани, празни, дори депресирани – дори когато външно изглеждаме успешни.

Ценностите са мярката, чрез която измерваме смисъла на живота си.

Целите са просто средство – ценностите са истинската движеща сила

Замисли се: когато мечтаеш за нов дом, вероятно не си мислиш за стените и квадратурата.

По-скоро цениш уюта, който ще създадеш в него. Или сигурността, която ще дадеш на семейството си. Или усещането за постижение, което ще изпиташ, когато постигнеш тази цел.

Същите ценности ще се проявят и в други сфери на живота ти – при избора на работа, на кола, дори при решения, които взимаш в ежедневието. Те са нашият вътрешен компас, по който измерваме всичко, което искаме, постигаме и ценим.

Нашите ценности са директно свързани с мотивацията ни. Ако имаме силно изразени ценности, мотивацията ни ще бъде също толкова силна. Но ако не сме особено наясно с тях, или ако не им придаваме значение, може да се окажем в ситуация, в която ни липсва какъвто и да е ентусиазъм да действаме.

Добрата новина? НЛП дава начин да повлияеш на това съзнателно.

Когато мислиш за някое преживяване, ти използваш различни сетивни канали – зрение, слух, усещане, вкус и мирис. Повечето хора ще открият, че една мисъл става много по-силна и мотивираща, когато е представена чрез повече сетива. Ако си представяш нещо само като дума или като мимолетен образ, ефектът ще е по-слаб. Но ако включиш цветове, звуци, усещания – тогава мозъкът ти го възприема като реално, а реакцията ти става по-силна.

Нека един лимон демонстрира как работи това

Да направим бърз експеримент:

Първо: Просто си помисли за думата лимон. Или си представи за миг един обикновен, жълт лимон. Какво усещаш? Вероятно не много.
Сега пробвай това: Представи си сочен, ярко жълт лимон в 3D, който стои точно пред теб. Виж как светлината отразява лъскавата му кора. Усети как го разрязваш наполовина с остър нож. Чуй разцепването на кората. Виж как сокът изпръсква. Поеми дълбоко дъх и усети свежия, цитрусов аромат. Сега вземи половината лимон, доближи го до устата си и отхапи от киселата му сърцевина. Усети как сокът се разлива в устата ти. Каква е реакцията ти сега?

Слюноотделянето ти се засили, нали?

Това е силата на сетивното описание!

А сега си представи сочни, червени, сладки ягоди…

Мозъкът реагира много по-силно, когато вижда, чува, усеща и дори „вкусва“ дадено преживяване. Същият принцип важи и за мотивацията – ако искаш нещо да бъде истински вдъхновяващо за теб, добре е да го поднесеш на ума си чрез максимално много сетивни детайли.

Как точно мислиш за своите ценности?

Сега, след като разбра как сетивата влияят на реакциите ти, е време да видиш как мислиш за нещата, които истински цениш.

Техниката по-долу ще ти помогне да разбереш как мозъкът ти кодира важните преживявания и ще ти покаже как да направиш мотивацията си толкова силна, че естествено да се движиш към целите си.

УПРАЖНЕНИЕ: Разкодиране на мотивацията

Това упражнение ще ти помогне да разбереш как мозъкът ти "кодира" образите, за да засили мотивацията ти, правейки ги толкова силни, че естествено да се чувстваш подтикнат да действаш.

Важно!: Отдели му цялото си внимание.

1. Изживяване с висока мотивация: Помисли си за някоя задача, която е наистина привлекателна и завладяваща за теб. Нещо, което само по себе си може да не е забавно, но чиито ползи са толкова големи, че силно искаш да го направиш. Когато мислиш за това, усещаш привличане и вътрешен устрем. Най-важното е да е нещо, което не само ти се струва привлекателно, но и реално го правиш.

Докато преживяваш това усещане за привличане, разгледай образа в ума си така, както би го направил режисьор на филм. Обърни внимание на кинематографичните характеристики:

Как изглежда сцената?
Какво е осветлението?
Какви звуци се чуват?

Представи си всичко толкова ясно и живо, че да можеш да направиш филм от него, изпълнен с богати детайли. След като го направиш, временно остави това изживяване настрана.

2. Прекъсване: Поеми дълбоко въздух, издишай и се огледай наоколо - върни се в реалността.

3. Неутрално изживяване: Сега, помисли за нещо, към което нямаш никакво специално отношение – например хартиена чаша, молив или лист хартия. След като избереш нещо, визуализирай го в ума си и усети липсата на емоция спрямо него.

Отново влез в ролята на режисьор:

Как изглежда?
Какво е осветлението?
Какви са цветовете?
Какъв е звукът (ако има такъв)?

4. Прекъсване Изчисти отново ума си с дълбоко вдишване.

5. Сравнение на двете изживявания: Сега забележи разликите между изживяването, което беше много привлекателно, и онова, което не те впечатлява особено. Мозъкът ни е устроен да открива разлики, затова за да ги осъзнаем, трябва да направим сравнение.

Ето някои от разликите, които хората често откриват:

Привлекателното изживяване - по-ярко; неутралното – по-тъмно.
Привлекателното - цветно; неутралното – в бледи цветове или черно-бяло.
Привлекателното - по-голямо и по-близо; неутралното – по-малко и по-далеч.
Привлекателното се намираше повече в центъра на зрителното поле; неутралното – настрани.
Привлекателното имаше звуци или думи (може би вълнуващи); неутралното – беше тихо.

Направи списък на всички разлики, които откриваш между тези две изживявания. Това са елементите, които мозъкът ти използва, за да ти покаже, че нещо е ценно и заслужава мотивацията ти. Това са ключовете към твоята вътрешна мотивация. Ето ти и един шаблон, който можеш да ползваш, за да обърнеш внимание на тези детайли.

Малките детайли, които управляват големите ти решения

Досега видя как начинът, по който представяш нещата в ума си, влияе на мотивацията ти. Сега ще задълбаем още малко и ще разберем защо някои преживявания ни привличат силно, докато други ни оставят напълно безразлични.

Всичко това се дължи на субмодалностите – онези фини, но мощни детайли, които определят как възприемаме едно нещо и колко силно му реагираме.

Какво са субмодалностите и защо са толкова важни?

Когато мислиш за дадено преживяване, използваш сетивата си – виждаш образи, чуваш звуци, усещаш емоции, може би дори си представяш вкусове и миризми. Това са модалностите – начините, по които умът ти обработва информацията.

Но всяка модалност има детайли (субмодалности) – например:

Визуални субмодалности: Дали изображението е 3D или плоско? Дали е филм или неподвижна картина? Ясно ли е или размазано? Голямо или малко?
Аудиални субмодалности: Колко силен е звукът? Дали гласът, който чуваш, е топъл и окуражаващ, или рязък и напрегнат? Какъв е ритъмът и темпото?
Кинестетични субмодалности: Дали усещането е топло или студено? Леко или тежко? Дали движението е плавно или е на резки импулси?
Миризми и вкусове: За тях нямаме толкова богата терминология, но мозъкът ни ги обработва по същия начин – с интензивност, разстояние и асоциации.

При повечето хора привлекателните преживявания са ярки, цветни, големи, наситени със звук и усещане. Те буквално „изпъкват“ в ума им. А тези, за които не им пука, са далечни, черно-бели, размазани или заглушени.

Звучи логично, нали?

Как изглежда мотивацията в ума ти?

Сега се върни към предишното упражнение, в което сравни много привлекателно преживяване и нещо, което изобщо не те интересува.

Забеляза ли разлики в:

Яркостта – по-важните неща са по-цветни?
Размерите – привлекателните преживявания са по-големи?
Разстоянието – онова, което ти е безразлично, изглежда ли далечно?
Движението – мотивиращите сцени са динамични, а безразличните – статични?
Звуците – важните моменти имат ли музика, диалог или емоционален тон?

Тези детайли ти показват как мозъкът ти кодира стойностните за теб неща.

А сега… какво би станало, ако можешe да промениш тази „кодировка“?

Как да „препрограмираш“ ума си за повече мотивация

Моя клиентка искаше да започне да се храни по-здравословно, но просто не можеше да устоява на шоколад. Всяко парченце шоколад изглеждше в ума ѝ ярко, цветно, 3D и точно пред устата ѝ.

Как виждаше броколите? В някаква далечна, черно-бяла, размазана снимка в ъгъла на ума си.

Познай кое от двете я привличаше повече?

Промените които направи:

Шоколадът: Тя го направи по-малък, дву-измерен, черно-бял и го отдалечи.

Зеленчуците: Направи ги големи, ярки, свежи и примамливи и ги приближи.

Резултатът: Тя естествено започна да избира по-здравословни храни, без дори да се насилва.

Това работи, защото мозъкът ти реагира на визуалната и сетивната „опаковка“ на информацията. Промениш ли тази „опаковка“, променяш и поведението си.

Опитай и ти…

Искаш ли да се мотивираш да направиш нещо, което знаеш, че е важно, но все отлагаш?

Опитай това:

Представи си как изглежда тази задача в ума ти сега. Цветна или черно-бяла е? Близо ли е или далеч? Голяма или малка?
Сега промени характеристиките ѝ, за да я направиш по-привлекателна.
- Направи я по-ярка и наситена.
- Увеличи размера ѝ.
- Доближи я до себе си.
- Добави енергични звуци – мотивираща музика или окуражаващ вътрешен глас.
Забележи как отношението ти към задачата се променя. Изведнъж изглежда по-привлекателна, нали?

Същото можеш да направиш и в обратната посока – ако искаш да намалиш влиянието на някое изкушение, просто намали неговата привлекателност в ума си.

Грешката, която повечето хора правят

Много хора се опитват да „насилят“ мотивацията си с дисциплина и самокритика. Но ако в ума им образът на целта им е малък, тъмен и далечен, никаква сила на волята няма да промени това. Получава се нещо като да се опитваш да издържиш под вода колкото се може по-дълго. С малко повече воля и инат сигурно би издържал малко повече.

Вместо да се мъчиш, направи целта си неустоимо привлекателна.

Представи си я голяма, ярка, цветна и близка.
Усети удоволствието от постигнатия резултат.
Добави динамика, движение и енергия.

Колкото по-живо я виждаш в ума си, толкова по-лесно щети бъде да действаш.

УПРАЖНЕНИЕ 2: Засилване на мотивацията

1. Важна, но отлагана задача: Помисли за нещо, което знаеш, че би било полезно за теб, но ти е трудно да се “накараш” да го направиш.

2. Проверка за вътрешни възражения: Дай си момент, за да попиташ всяка “част“ от себе си дали някоя от тях има възражения срещу изпълнението на тази задача. Бъди чувствителен към всякакви вътрешни съпротиви. Ако усетиш сериозно възражение, което не можеш лесно да разрешиш, избери друга задача, срещу която нямаш вътрешни конфликти. (В някой бъдещ имейл ще ти споделя как да се “сприятеляваш” с вътрешните си съпротиви)

3. Резултати и последствия: Фокусирай се върху крайния резултат, който ще постигнеш, когато задачата е изпълнена – не върху самия процес, а върху ползите за теб.

Какво печелиш от това в дългосрочен план?
Какви ще са положителните ефекти върху живота ти?
Как гледаш на тези ползи сега?

4. Промяна на субмодалностите: Използвай откритията си от предишното упражнение, за да промениш начина, по който си представяш резултатите от изпълнената задачата:

Направи образите по-големи, по-ярки, по-близки.
Добави живи цветове.
Включи приятен звук или вдъхновяващ глас, който те насърчава.

Продължавай да настройваш тези елементи, докато не усетиш силно привличане към задачата – точно както при „неустоимите“ преживявания от упражнението преди малко.

Е, как е сега? Ако все още четеш, нека завърша така…

Ти управляваш възприятията си

Мотивацията не е мистерия. Тя е резултат от начина, по който си представяш нещата в ума си.

✔ Искаш повече енергия за важните неща? Направи ги неустоими.

✔ Искаш да спреш да отлагаш? Приближи целта си и я направи по-цветна.

✔ Искаш да се освободиш от вредни навици? Направи ги бледи, статични и далечни.

Светът, който виждаш в ума си, е създаден от теб.

И сега въпросът е: Как ще го пренаредиш, за да заработи в твоя полза?

---

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.

– Ивета

Не сте абонат?