Мотивацията не пада от небето – създай я!

На теория всичко е ясно – всеки иска по-добър живот, успех, реализирани мечти. И все пак, когато дойде моментът за действие, често отлагаме, губим ентусиазъм или просто не започваме.

Защо мотивацията изглежда толкова трудна?

Много хора си представят мотивацията като мистериозна сила, която просто се появява – като вдъхновение, което те удря в точния момент. Но всъщност мотивацията не е нещо, което „идва“ или „си отива“. Тя е мисловен механизъм, който можеш да управляваш.

Помисли за следното:

• Има неща, към които си супер мотивиран – например да гледаш още един епизод на любимия си сериал или да си вземеш второ парче торта.

• Има и неща, които знаеш, че са важни, но постоянно отлагаш – тренировка, довършване на важен проект, организиране на финансите.

Каква е разликата?

В първия случай мозъкът ти вижда наградата – удоволствие, релакс, сладичко на небцето. Във втория случай виждаш усилието, дискомфорта, времето, което ще загубиш.

И тук идва най-важното правило на мотивацията:

Хората не се мотивират от самото действие, а от начина, по който го възприемат.

Ако начинът, по който виждаш една задача, я прави тежка, скучна или неприятна – ще отлагаш. Но когато промениш перспективата и я свържеш с ясен, желан резултат – мотивацията “идва” сама.

Това е причината да можем да се „навием“ да правим нещо, което не ни е приятно, стига наградата да е достатъчно ясна и голяма.

Именно тук идва въпросът: можем ли съзнателно да се мотивираме?

Отговорът е „да“. И има начин да го направим.

Как действа мотивацията?

Замислял ли си се защо някои дни скачаш от леглото ентусиазирано, а в други натискаш „дрямка“ поне три пъти?

Причината е в двата основни механизма (виж. Бюлетина от миналата седмица ;), които движат мотивацията:

• Избягване на болката – правиш нещо, защото искаш да избегнеш неприятните последствия.

• Придвижване към удоволствието – правиш нещо, защото очакваш определен желан резултат.

Всеки човек използва и двата типа мотивация в различни ситуации, но повечето от нас имат по-голяма склонност към една от тях, за сметка на другата.

Къде е балансът?

Най-ефективният подход е да комбинираш и двата типа мотивация.

Например: Искаш да започнеш да тичаш всяка сутрин.

1. Използвай страха: Представи си как се чувстваш, ако след 10 години здравето ти се влоши, защото не си се грижил за себе си.

2. Използвай наградата: Визуализирай ясно как изглеждаш и как се чувстваш след няколко месеца – повече енергия, по-добра форма, самочувствие.

Мозъкът ти обича ясни образи. Колкото по-реално виждаш резултатите – както положителните, така и негативните – толкова по-силна ще бъде мотивацията ти.

Как да „хакнеш“ мотивацията си

Нека бъдем честни – дори най-мотивираните хора не се събуждат всяка сутрин с неизчерпаема енергия. Разликата е, че те знаят как съзнателно да се мотивират, дори когато хич не им се иска да започнат да правят нещо.

Ето няколко работещи техники:

1. Визуализирай наградата, а не процеса

Ако мислиш за тренировката като за пот, изтощение и болка, логично е да не ти се занимава.

Но ако вместо това видиш себе си в по-добра форма, с повече енергия и увереност – мозъкът ти ще започне да свързва действието с желания резултат.

Същото важи и за работата по проект. Вместо да мислиш за дългите часове труд, представи си усещането, когато всичко е завършено – удовлетворението, спокойствието, резултатите.

Това е причината някои хора да работят усилено по целите си, докато други постоянно отлагат – разликата е в яснотата на образите, които създават в ума си.

2. Използвай „ефекта на отлагането“ в своя полза

Обикновено отлагаме трудните задачи и се мотивираме за лесните и приятните. Но можеш да използваш точно същата стратегия и в своя полза.

Когато усетиш импулс да направиш нещо, което знаеш, че не е полезно (например да превъртиш още няколко видеа в социалните мрежи), кажи си:

„Ще го направя, но след 10 минути.“

Това често е достатъчно, за да намалее желанието.

Същият трик можеш да използваш и за трудните задачи:

„Ще работя по този проект само 10 минути, а после може да спра.“

Тези първи 10 минути често са достатъчни, за да се увлечеш и неусетно да продължиш.

3. Свържи задачата с нещо приятно

Много по-лесно е да започнеш дадена дейност, ако я асоциираш с нещо, което обичаш.

• Ако не обичаш да тренираш, но обичаш музика – слушай любимите си песни само по време на тренировка.

• Ако ти е трудно да учиш или четеш, направи го с чаша хубаво кафе или в приятна обстановка.

• Ако работиш от вкъщи, но губиш концентрация – създай си „работен ритуал“, който ти носи удоволствие.

Мозъкът започва да свързва задачата с положителна емоция и съпротивата намалява.

4. Планирай конкретно време за действие

Колко пъти си си казвал „Ще започна утре“, но този утрешен ден така и не идва?

Проучванията показват, че хората, които записват конкретен ден и час за дадено действие, са 3 пъти по-склонни да го изпълнят.

Вместо просто да кажеш „Ще започна да тренирам“, формулирай го така:

„Всяка сряда и петък от 18:00 до 19:00 ще тренирам.“

Конкретният ангажимент намалява риска от отлагане.

5. Създай си „спусък“, който автоматично те включва

Понякога най-трудното е просто да започнеш. Но ако имаш малък ритуал, който да ти напомня за задачата, процесът става по-лесен.

• Ако искаш да започнеш да четеш по-често – остави книгата до леглото си.

• Ако искаш да пишеш по-редовно – отвори документа и го остави на екрана.

• Ако искаш да ставаш по-рано – сложи алармата далеч от леглото.

Тези малки промени елиминират първоначалното колебание и автоматизират процеса.

Как да използваш мотивацията в своя полза

Мотивацията не е мистична сила, която идва и си отива без предупреждение. Тя е механизъм, който можеш да управляваш.

Ако някога си бил въодушевен за нещо, значи можеш да го направиш отново – съзнателно и целенасочено.

Как да го приложиш на практика?

1. Изясни си кой тип мотивация те движи повече – страхът от негативни последици (Мотивация “ОТ”), или желанието за награда (Мотивация “КЪМ”). Използвай и двете посоки, когато е нужно.

2. Промени начина, по който виждаш задачите – вместо да мислиш за трудността, фокусирай се върху ползите и удовлетворението, които ще получиш.

3. Създай си малки трикове, които ще ти помогнат да започнеш – „работен ритуал“, спусък за действие, визуализация на крайния резултат.

4. Планирай конкретно време за важните неща – когато дадеш ясен ден и час на задачата, вероятността да я изпълниш нараства значително.

5. Комбинирай дисциплина с приятни навици – направи така, че полезните неща да носят удоволствие, като ги свържеш с нещо приятно.

Най-важното:

Мотивацията не е нещо, което просто да чакаш да се появи. Тя е нещо, което създаваш.

Следващият път, когато не ти се прави нещо важно, не се питай „Как да се мотивирам?“

По-добрият въпрос е:

„Как мога да направя тази задача по-привлекателна за ума си?“

Отговорът на този въпрос може да промени начина, по който подхождаш към целите си.

Как мениджърите могат да използват различните видове мотивация

И мотивацията „към“, и мотивацията „от“ са мощни двигатели, и най-добрият подход е да ги използваме съзнателно – както за да мотивираме себе си, така и за да мотивираме другите.

Ако обръщаш внимание на думите, реакциите и поведението на хората, бързо ще забележиш, че различните хора се мотивират по различни начини.

Тази разлика е особено полезна за мениджърите и ръководителите. А ако си родител или учител - - просто в следващите редове мисли за децата и/или възпитаниците ти.

Как да разпознаеш мотивацията „към“

Някои хора са мотивирани от награди, бонуси, признание и стимули.

Те работят усилено, когато знаят, че могат да спечелят нещо – например:

• Пътуване до Малдивите

• Нова кола

• Одобрението на шефа

Как да разбереш, че някой е ориентиран „към“? Просто слушай думите, които използва.

Тези хора говорят за цели, постижения, мечти. Казват неща като:

„Искам да постигна…“

„Ще спечеля…“

„Целта ми е…“

С тях ефективният мениджър използва мотивация „към“, като им дава:

• Цели за постигане

• Бонуси и привилегии

• Признание и похвала

Как да разпознаеш мотивацията „от“

За хората, които са мотивирани „от“, същите награди не означават много.

Ако си мениджър и си се чудил „Предлагам им всякакви бонуси, а те все още не дават най-доброто от себе си…“, това може да е причината.

Но виж какво се случва, ако им кажеш:

„Ако не постигнем резултати, може да има съкращения.“

Изведнъж започват да работят по-усърдно от всякога.

Ако наблюдателен ръководител забележи това, ще си каже:

„Ясно! Имаме хора, които се мотивират, като избягват негативни последици.“

За тях добър мотиватор е да избегнат дискомфорта – ще положат всички усилия, за да избегнат напрежението, забележките или несигурността.

Къде е границата?

Важно е да уточним нещо…:

Това не е оправдание за стратегии от типа „Без болка, няма печалба“ или „Който не слуша, няма да получи награда“.

Постоянният натиск може да доведе до два негативни ефекта:

1. Хората спират да реагират – като конете в цирка, които вървят в кръг до безкрай.

2. Те просто напускат – ако натискът стане твърде силен, някои ще си тръгнат физически, а други – ментално, като изгубят ангажираността си.

Как да използваш мотивацията „от“ по ефективен начин

Най-добрият подход е да мислиш за този тип мотивация не като за „натиск“, а като за способност за решаване на проблеми.

Хората с ориентация „от“ често са изключителни анализатори, защото инстинктивно разпознават къде може да има проблем.

Ще ги познаеш по начина, по който говорят:

„Имаме проблем.“

„Нещо тук не работи.“

„Това е рисковано.“

Те изпитват удовлетворение, когато решат сложен казус – техният вътрешен „А-ха!“ момент идва, когато елиминират пречка.

Как да използваш мотивацията „към“ по ефективен начин

Хората, които се движат „към“, мислят в перспектива.

Техният начин на изразяване включва:

„Целта ми е…“

„Вървя към…“

„Как мога да постигна…?“

Те изпитват удовлетворение, когато виждат напредък, дори и малък. Колкото повече се приближават до целта си, толкова повече енергия и ентусиазъм имат.

Какъв е изводът?

Ако си ръководител или мениджър, не използвай само единия тип мотивация.

Да, много хора са убедени, че единствения подход е само единия, или само другия. Те са сигурни, че работи само този тип мотивация, която ги мотивира тях самите.

Но истинските лидери знаят, че хората са различни и умеят да дадат на хората това, което работи за тях.

• За хората с мотивация „към“ – предлагай визия, цели и награди.

• За хората с мотивация „от“ – създавай ясни очаквания, решаване на проблеми и избягване на нежелани последствия.

Когато  използваш правилния подход с точния човек, ти ще отключиш истинския му потенциал.

Как да използваш двата типа мотивация в стратегическото планиране

Ако си мениджър, твоята роля е не само да разбираш как работят различните видове мотивация, но и да ги използваш правилно, за да ангажираш и ръководиш своя екип.

Ето един ефективен модел за стратегическо планиране, който можеш да използваш, когато работиш с групи и екипи, в които присъстват и двата типа мотивация.

Важно: Тъй като мотивацията „към“ и „от“ работят в противоположни посоки, ако не насочваш процеса, тези два типа хора вероятно ще започнат да спорят помежду си.

Как да структурираш дискусията

Да кажем, че водиш среща, на която екипът ти трябва да формулира обща цел.

1. Започни представянето на идеята си и наблюдавай реакциите.

• Хората с мотивация „към“ ще кимат одобрително, ще се включват с ентусиазъм и ще добавят идеи.

• Хората с мотивация „от“ вероятно ще прекъснат с нещо от рода на „Това няма няма как да стане!“ и ще започнат да изтъкват всички потенциални проблеми.

2. Как да реагираш?

• Изслушай уважително техните опасения.

• Обясни, че анализът на проблемите ще бъде изключително важен – но на по-късен етап.

• Подчертавай, че всички правят най-доброто, което умеят – и хората, които мечтаят, и тези, които предупреждават за рисковете.

Как да управляваш процеса по естествен начин

Ролята ти като мениджър е да организираш дискусията така, че и двата типа мислене да бъдат полезни, вместо да си пречат взаимно.

1. Първо – позволи на мечтателите да мечтаят.

• Нека хората, ориентирани „към“, разгърнат най-смелите си визии.

• Те трябва да изследват максималните възможности, за да създадат ясна цел.

2. След това – насочи анализаторите.

• Обясни на хората с мотивация „от“, че ролята им е изключително важна, но първо трябва да има цялостна визия, която да анализират.

• Можеш да ги разделиш на две отделни групи – „целеполагане“ и „анализ на риска“.

• Докато първата група формулира визията и целите, втората мълчаливо записва всички възможни слабости и опасности.

Как да обединиш двата типа мислене

Когато екипът, ориентиран „към“, приключи планирането, благодари им и кажи нещо от рода на:

„Ако в този план има някакви слабости, можем да изчакаме конкуренцията да ни ги покаже…

…или можем да ги идентифицираме още сега, с помощта на страхотния ни екип за решаване на проблеми.“

По този начин анализаторите не се възприемат като „критични“, а като полезни – тяхната роля е да направят визията по-стабилна и устойчива.

3. Последен етап – интеграция.

• Хората „към“ дават визията за посоката.

• Хората „от“ помагат с потенциалните препятствия и намират решения.

• Когато двата типа мотивация се използват в правилната последователност, резултатът е цялостен и добре обмислен план.

Какво постигаш с този подход?

Когато екипът разбира и оценява и двата стила на мислене, комуникацията се подобрява и всеки човек допринася с истинските си силни страни.

Компаниите, които умеят да балансират между двата типа мотивация, постигат по-добри резултати.

Мениджърите, които използват и двата подхода, изграждат по-ефективни и ангажирани екипи.

Но редът е важен – първо „към“, после „от“.

Как да използваш двата типа мотивация в комуникацията

Когато даваш по-дълги инструкции или насочваш екип в стратегическо планиране, по-добрият подход е първо да фокусираш върху целта („към“ мотивация), а след това да разгледаш потенциалните проблеми („от“ мотивация).

Но когато даваш бързи, кратки инструкции, обратният ред работи по-добре.

Всеки ден общуваме с хора – даваме насоки, обясняваме как да се изпълни дадена задача или дори затваряме важна сделка с клиент. Това може да е и нещо съвсем просто, като:

• „Как да отключиш мазето“

• „Как искаш да бъде структуриран доклада“

• „Как да завършиш разговор с клиент“

Ако слушаш внимателно как хората формулират инструкциите си, ще забележиш нещо много интересно – повечето първо казват какво искат, а след това добавят какво да не се прави.

Например:

• „Завърти дръжката на вратата на мазето надясно, но не я клати и не дърпай.“

• „Донеси ми отчета до утре и не се притеснявай дали е перфектен. Това не е за клиент.“

Този начин на изразяване може да създаде нежелан ефект. Когато дадем отрицателната инструкция накрая, тя се запечатва по-силно в ума на човека и фокусът пада върху нея. Вместо да запомни какво да направи, човекът се концентрира върху какво да избягва.

Как редът на думите влияе на възприятието

Ако ти се струва, че това е “просто” игра на думи, опитай това:

Прочети внимателно двете изречения и усети разликата:

1. „Този път нека го направим навреме и в рамките на бюджета. Така че без излишни показности, странични проекти или промени в последния момент, ок?“

2. „Този път не искам излишни показности, странични проекти или промени в последния момент. Нека го направим навреме и в рамките на бюджета, ок?“

Ако си като повечето хора, второто изречение ти звучи по-мотивиращо и позитивно.

Разликата?

В първото изречение започваме с целта, но завършваме с проблемите, което оставя у слушателя усещане за ограничения и напрежение.

Във второто започваме с предупрежденията, но завършваме с ясна и положителна насока. Това кара човека да запомни какво трябва да направи, а не какво да избягва.

Какъв е изводът?

• При дългосрочно планиране – първо формулирай целта, след това идентифицирай проблемите.

• При кратки инструкции – първо изчисти ограниченията и пречките, след това завърши с ясна и позитивна насока.

Тази малка промяна в начина, по който формулираш инструкциите си, може значително да повиши разбирането, ефективността и мотивацията на хората около теб.

Как редът на думите влияе върху възприятието ни

Този комуникационен модел се проявява на всички нива в обществото – от ежедневните разговори до политиката.

Например, по време на Ковид кризата през 2020 г. различни лидери представяха ситуацията по коренно различен начин (и тук говорим за въздействието, а не за “кой крив, кой прав”):

• Джасинда Ардърн, министър-председател на Нова Зеландия, използваше комбинация от прозрачност и увереност. Тя не омаловажаваше проблема, но винаги завършваше с позитивен и конструктивен тон: „Да, изправени сме пред сериозно предизвикателство, но ако действаме заедно, ще го преодолеем.“ Това ѝ помогна да спечели доверието на обществото и да поддържа висока социална мобилизация.

• Доналд Тръмп често даваше смесени сигнали: „Всичко ще е наред, не се тревожете.“ Това остави много хора с усещането за несигурност и липса на ясен план. Макар че не можем да кажем, че само това му костваше преизбирането, представи си какво усещане е оставило у милионите зрители и гласоподаватели.

• Анджела Меркел, тогава канцлер на Германия, комуникираше с логика и аналитичност: „Това е най-голямото предизвикателство от Втората световна война, но ние ще го преодолеем с дисциплина и солидарност.“ Тя признаваше мащаба на кризата, но винаги подчертаваше решения и действия, а не само проблемите.

Как можеш да използваш този принцип в ежедневието си

Дори да не се кандидатираш за президент, ти също създаваш впечатления всеки ден – с колеги, приятели, клиенти и партньори.

Ако искаш по-ефективна комуникация, формулирай изказванията си в следния ред:

1. Първо – какво не искаш (негативно изявление).

2. После – какво искаш (позитивно изявление).

Някои хора настояват, че никога не трябва да изричат негативни мисли. Това е похвално, браво, но не е особено практично.

Ако не можеш да дадеш корективна обратна връзка, как ще подобряваш нещата?

Всички правим оценки – дали някой филм ни е харесал, дали дадена среща е била продуктивна, дали вечерята в ресторанта е била на ниво.

Тази обратна връзка е важна, защото създава ясен контраст между това, което не искаш, и това, което искаш.

Когато изразиш първо негативния, а след това позитивния аспект, ти насочваш разговора към решения и действие, вместо да го оставиш в сферата на недоволството и мрънкането.

Как да използваш този модел спрямо твоя начин на мислене

Проучванията показват, че повечето хора използват повече мотивация „от“, отколкото мотивация „към“.

Ако и ти си от тях, промяната в реда на мислите и изказванията ти може да има огромен ефект.

След като направиш обичайния си негативен коментар, съзнателно добави позитивна насока – цел, към която да се движиш.

Така ще завършваш всяка мисъл с ясна посока напред, вместо просто да се фокусираш върху проблемите.

Ако, от друга страна, си човек, който естествено се мотивира „към“, този модел ще ти помогне по-ефективно да общуваш с другите.

Повечето хора се мотивират, като първо забелязват какво не искат. Когато започваш комуникацията си оттам, където са те, и след това ги насочиш към положителната цел, ще говориш на език, който те инстинктивно разбират.

Да обобщим…

Редът, в който изразяваме мислите си, има огромно влияние върху начина, по който ни възприемат другите.

Когато искаш да мотивираш някого или да дадеш обратна връзка:

1. Първо изясни проблема или какво трябва да се избегне.

2. След това завърши с положителна посока и решение.

Тази проста, но мощна техника на комуникация ще ти помогне да си по-убедителен, по-ефективен и по-вдъхновяващ в общуването си.

А следващата седмица…

Наистина Мотивацията е дълга тема. Следващата седмица ще ти пиша как ценностната ти система подпомага (или спъва?) мотивацията ти. Ще разбереш как можеш да превърнеш всяка задача в неустоимо занимание . Очаквай практични техники, с които да надградиш още повече уменията си да мотивираш - себе си и другите.

Ако не ти се чака до тогава, попълни тази анкета и вземи своята безплатна НЛП сесия с мен: ИЗЯСНИ СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ ИЛИ ТРУДНОСТИ.

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.

– Ивета