Нови Принципи на Ума

Традиционната психология обикновено ни кара да търсим причините за трудностите си в миналите събития, в детството, в средата, която ни е формирала. Но какво би си помислил, ако ти кажа, че най-голямата пречка (или най-големият ти ресурс) не е в миналото ти, а в начинът, по който гледаш на света днес?

Личната ти философия – убежденията ти за себе си, за другите и за живота (и за жените шофьори 😉) – определя дали ще виждаш възможности там, където другите виждат само ограничения, и дали ще се учиш от грешките си (всеки ги прави, няма да те занимавам с моите - те са грандиозни!), или те те смачкват. Именно в тази вътрешна нагласа е огромната разлика между хората, които с лекота - сякаш на игра - постигат успехите, които за много други изглеждат непосилни.

Днес ти споделям принципите на Невро-Лингвистичното Програмиране (НЛП) с които можеш да изградиш житейска философия, с която животът ти да въври доста приятно и леко.

Какво всъщност са НЛП презумпциите (принципите)?

Обикновено, когато чуем думата „презумпция“, я свързваме с догми, твърди вярвания или непоклатими истини. В НЛП нещата стоят по-различно. Презумпциите тук не са нито закони, нито абсолютни правила. По-скоро ги възприемай като вътрешни нагласи – мисловни рамки, които помагат на хората да постигат високи резултати.

Тези принципи създават по-ясна структура за начина, по който възприемаме себе си, другите и света. Никой не ти ги налага, и по-скоро са нещо, което можеш да избереш съзнателно, ако ти вършат работа. Именно в това се състои силата им – дават ти свобода, а не ограничения.

Като НЛП практикуващ, аз самата се водя от тези презумпции както в работата си с клиентите ми, така и в личния ми живот. Избрала съм си ги за житейска философия, и ми служат като една оптимизирана навигационна система, която ме води по много по-приятни маршрути от преди.

Докато ги четеш след малко, имай предвид, че понякога дори не е нужно да вярваш безусловно в тях. Достатъчно е просто да се държиш „все едно е така“ и да забелязваш какво се случва. Възможно е перспективата ти да се промени по неочакван начин.

И още нещо – обърни особено внимание на онези презумпции, които ти звучат „най-не-в-твой-стил“. Именно те могат да променят правилата на играта за теб. Защо? Защото най-големите ни пробиви често идват не от това, с което сме свикнали като с удобна кожена ръкавица, а от онова, което първоначално ни се струва чуждо или дори нелогично.

Вместо да се питаме дали дадена презумпция е абсолютно вярна, въпросът, който си задаваме в НЛП е: „Това върши ли ми работа? Дали ми помага да си постигна целта?“

„Повечето хора "получават" вярванията си от семейството и обществото, подобно на начина, по който детето хваща грип. Но мъдрите хора осъзнават, че убежденията трябва да бъдат "избирани" след като внимателно бъдат обмислени.“

_Франсис Шефър

Презумпциите на НЛП

Списъкът по-долу съдържа основните принципи, върху които са изградени всички НЛП процеси и модели (т. нар. “техники”). Те не са подредени по важност, защото сама по себе си всяка от тези идеи дава стойност. Затова, виж кои от тях може да са ти полезни и си помисли: “Как ли ще ми е, ако направо си ги взема за мои?”

1. Картата не е територията

Всичко, което знаеш за света, не е самият свят – а твоята карта за него. Реагираш не на реалността, а на собствената си интерпретация на нея. Двама души могат да минават през едно и също събитие и да имат напълно различни реакции. Защо? Защото всеки от тях “пресява” информацията през собствените си филтри – вярвания, опит, нагласи, спомени.

И добрата новина? Картите могат да се преначертават. Ако сегашната ти карта не ти върши работа, можеш да я актуализираш така, че да виждаш повече възможности, отколкото ограничения.

2. Опитът има структура

Спомените, мислите, усещанията – всички те следват определени модели. И ако тези модели се променят, променя се и цялото преживяване.

Представи си някой твой неприятен спомен. А сега си го представи в черно-бяло, далечен, размазан, с комично звучащ глас. Струва ли ти се същият? Не! Това е силата на начина, по който умът ни обработва информацията.

3. Умът и тялото са част от една и съща система

Начинът, по който се чувстваш, влияе на стойката ти, на начина, по който говориш и се движиш. И обратното – ако се изправиш, поемеш дълбоко въздух и се усмихнеш, ще започнеш да се чувстваш по-добре. (Ако все още не си го направил - опитай го сега.)

И това работи в двете посоки. Ако искаш да промениш състоянието си, можеш да започнеш както отвътре навън (мисленето), така и отвън навътре (физиката).

4. Ако един човек може да направи нещо, всеки може да се научи да го прави

Ако някой е постигнал нещо, значи това е възможно. Може би ще ти отнеме повече време или различен подход, но моделът вече съществува.

Това е основата на моделирането в НЛП – да разбереш как някой мисли, действа и взема решения, за да постигне даден резултат, и да приложиш същите стратегии в твоя живот.

5. Хората винаги имат всички необходими ресурси

Може би не винаги знаеш как да използваш ресурсите си, но ти ги имаш. Дори когато нещо изглежда невъзможно, често просто не сме “включили” подходящия начин на мислене.

Няма нересурсни хора. Има само хора, които все още не използват ресурсите, с които разполагат.

6. Приемай хората безусловно

Хората не са тяхното поведение.

Може да не одобряваш нечий навик или действие, и все пак да запазиш уважение към самия човек. Когато осъзнаваш, че хората са повече от своите постъпки, отваряш пространство за разбиране и промяна.

7. Оценявай поведението според контекста

Смисълът на всяко поведение зависи от ситуацията.

Действие, което е неприемливо в една среда, може да бъде напълно естествено в друга. Важно е да преценяваме не само какво прави някой, но и защо го прави в конкретния момент.

8. Смисълът на посланието ти е в реакцията, която получаваш

Смисълът на това, което казваш не е в това “какво искаше да кажеш”, а как другите го разбират. Ако някой реагира различно от това, което очакваш, вместо да си казваш „Той не ме разбра“, по-добре да се запиташ: Как мога да го кажа по по-ясен начин?

Гъвкавостта в комуникацията е ключът към ефективното общуване.

9. Ако това, което правиш, не работи – пробвай нещо друго

Звучи очевидно, нали? И въпреки това, колко често се въртим в един и същи модел, очаквайки различен резултат?

 Ако винаги правиш това, което винаги си правил, винаги ще получаваш това, което винаги си получавал.

Промяната идва, когато пробваш нещо ново.

10. Провал не съществува – има само обратна връзка

„Не се провалих 1000 пъти. Просто открих 1000 начина, по които не става.“

_Томас Едисън

Ако гледаш на грешките като на уроци, няма „загуби“ – има само информация, която можеш да използваш, за да направиш следващия си опит по-успешен.

11. Владей ума си – и резултатите си

Никой не може да те накара да се ядосаш. Ти сам избираш как да реагираш.

Когато осъзнаеш, че управлението на емоциите и реакциите ти са в твоите ръце, започваш да поемаш контрол над живота си, вместо да бъдеш “разнасян” от обстоятелствата.

12. Съпротивата е липса на доверие

Когато някой „се съпротивлява“ в комуникацията, причината обикновено е в липсата на разбирателство или доверие (рапорт), и съпротивата не е умишлено противопоставяне.

Ако искаме реален диалог, преди да очакваме да бъдем разбрани и приети е нужно да изградим свързаност.

Как да отключиш нов начин на мислене?

Сега, когато учим нещо ново, естествената ни склонност е да се мъчим да го вкараме в рамката на това, което вече си знаем. Да, това прави нещата по-лесни за възприемане, но има една уловка – ако просто „напасваме“ новото към старото, не научаваме нищо наистина различно.

Ако НЛП беше просто нов етикет за нещо познато, щеше да е лесно за обяснение. Само че не е. То гледа по съвсем нов начин на човешкия ум, поведение и промяна.

• НЛП задава различни въпроси – и така създава нови отговори.

• Стъпва на нови презумпции – и така разкрива нови възможности.

Готиното е, че тези принципи вършат чудеса не защото могат да бъдат „доказани“, а защото когато ги използваш, получаваш повече свобода и избор. И това е разликата между усещането за задънена улица, и усещането, че имаш много пътища пред себе си.

В следващите имейли ще ти споделя още за НЛП презумпциите, но за сега ще ти покажа как прилагането само на някои от тях води до нови и дълбоки начини за създаване на промяна.

Твоето възприятие = твоята карта на света

Първата презумпция на НЛП е: „Картата не е територията.“

С други думи, начинът, по който възприемаш света, не е самият свят, а твоята лична „ментална карта“ за него.

Фразата “Картата не е територията” е формулирана за първи път от Алфред Коржибски, който казва:

Пътната карта или менюто в ресторанта могат да ти помогнат да се ориентираш в града или да избереш ястие. И двете обаче са коренно различни от пътя, по който тръгваш, или от ястието, което е поднесено на масата ти. 

_Алфред Коржибски

Същото важи и за начина, по който обработваме информацията. Ако вземеш една и съща ситуация и я покажеш на двама души, вероятно ще получиш две напълно различни интерпретации.

Картите остаряват – обновявай ги!

Представи си, че всеки ден караш по един и същ маршрут до работа. Преди време си пробвал няколко варианта, избрал си най-удобния и оттогава го следваш автоматично.

Но градът се променя – появяват се нови пътища, по-кратки маршрути, по-удобни алтернативи. Ако не актуализираш „картата“ в главата си, няма да знаеш за тях.

И сега си представи, че един ден по твоя маршрут започват ремонтни дейности. Шофьорите, които не са обновили „менталната“ си карта, изпадат в хаос – заклещени в задръстването, без ясна представа за алтернативите.

А онези, които са отворени за нова информация, вече са избрали по-добър маршрут и продължават пътя си без излишен стрес.

Така че… просто картата не е територията.

И сега, отдели няколко минути за себе си, за да можеш да усетиш на практика този принцип:

Упражнение: Смяна на музиката  (промяна на емоциите)

Това упражнение ще ти помогне съзнателно да промениш начина, по който възприемаш неприятни спомени.

Стъпки:

1. Спомни си конкретна ситуация, в която не си се чувствал добре – може да е момент на раздразнение, неудобство или незначителна грешка. Представи си го като сцена от филм. Докато мислиш за това конкретно събитие, забележи какви образи и звуци ти идват наум и гледай как пред теб се разиграва филмът на това събитие. Когато приключиш, обърни внимание как се чувстваш. 

2. Избери нова „саундтрак музика“. Колкото по-несериозна и абсурдна, толкова по-добре. Например:

   • Анимационна музика

   • Циркова музика

   • Драматична класика (като напр. Finale-William Tell Overture)

3. Върни се към сцената и „пусни“ новата музика, докато отново си представяш ситуацията. Нека музиката звучи приятно и силно в съзнанието ти, докато започваш да гледаш филма отново. Нека музиката да продължи да звучи до края на филма. 

4. Провери резултата. Сега превърти филма назад до началото. Пусни го без музиката и този път забележи реакцията си към нея. Как се чувстваш сега? За повечето хора сцената вече изглежда по-леко, дори забавно. Ако все още не е така, опитай с различна музика, докато си намериш твоята.

Може би вече започваш да осъзнаваш, че възприятията ти не са фиксирани – ти можеш съзнателно да ги променяш. Защото 1. Картата не е територията, а също и че 2. Изживяването има структура. Преди малко  структурата на паметта ти включваше сериозна сцена с тежки чувства. Когато добави абсурдна за филма музика, ти промени структурата му така, че трябваше и чувствата ти към нея да се променят.

Какво следва? Ами… повече свобода!

Промяната на емоционалния код на спомените е само един пример за това как можеш съзнателно да обновяваш „менталните си карти“ и да се адаптираш към реалността по-ефективно.

Следващата седмица ще ти споделя как да се потопиш още по-дълбоко в този процес – и ще ти споделя още техники, които да използваш веднага.

А ако не ти се чака до тогава, можеш още сега да попълниш тази анкета и да вземеш своята безплатна НЛП сесия с мен: ИЗЯСНИ СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ ИЛИ ТРУДНОСТИ.

И засега те оставям с една идея:

Какво би се променило за теб, ако започнеш да възприемаш картата си не като нещо фиксирано, а като нещо, което можеш да преначертаеш, когато поискаш?

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.

– Ивета