Колко пъти си се чудил защо си се почувствал по "този" начин, защо си реагирал по "онзи" начин, или защо не можа да направиш това, което си мислеше да направиш?
Колко време си прекарал в търсене на отговора "защо"?
Колко време си изгубил да се чудиш "Защо?"
И ако си като повечето от нас, сигурно си прекарал повече време , от колкото би искал, опитвайки се да разбереш защо правиш това, или чувстваш онова, или пък си мислиш за онова.
И това е най-стандартният въпрос, който обикновено научаваме още като деца. Когато направим някоя беля, родителите и учителите ни питат "Защо го направи?". И когато искаме да кажем нещо ни казват, че не трябва да отговаряме.
И цял живот от нас се очаква да знаем и да разбираме защо се държим така, както се държим.
Традиционно ни учат, че трябва да разбереш, за да приемеш. И ако разберем защо хората се държат по определен начин, ние можем да ги разберем и да им помогнем да се променят.
Ако разберем защо хората правят някои неща, ние ще знаем как да не ги правим.
Ако разберем защо някой се е почувствал обиден когато сме направили нещо, ние можем да си променим поведението и да не го нараняваме повече.
Аз обаче те каня да пробваш друг въпрос.
Вместо въпроса защо, аз ти предлагам да пробваш въпроса КАК.
Когато разберем как се случват тези чувства или поведение ние имаме много повече информация от това просто да знаем защо.
Сигурно се чудиш за какво говоря. В крайна сметка, не е ли едно и също?! Докато не разбера защо реагирам по определен начин, няма какво да направя. Нали така?
Традиционната терапия ни казва, че трябва да разберем от къде идват тези или онези наши чувства. Спомням си, че още докато изучавах различни школи, свързани с поведението и чувствата - и всички те се въртяха около търсенето и намирането на защо.
Но нека хвърлим поглед на въпроса как, свързан с нашето поведение и мисли.
Можем ли първо да се съгласим, че поведението ни се ръководи от нашите мисли и чувства? И че има нещо в тези мисли и чувства, което ни кара да ги усещаме?
Например, ако моя приятелка ми дойде на гости и аз се чувствам притеснена колко чисто е вкъщи... наистина ли присъствието на другия човек ме прави притеснена?
Или по-скоро са някакви неща, които сама си казвам на себе си, е това, което ме изнервя?
Нека обясня.
Когато моята приятелка дойде, тя буквално не прави абсолютно нищо, което да ме притеснява.
Значи би трябвало да има нещо друго, което свързва нейното идване с моето притеснение, което да ме кара да съм притеснена.
И разглеждайки този случай, по-важно ли ми е да знам защо съм притеснена или как?
Да предположим, че съм нервна защото когато бях малка и приятелите ми идваха на гости, майка ми ми се караше, че не съм си подредила стаята, че така и нея я излагам и когато приятелите ми си тръгнат - тя ме наказваше.
И като знам всичко това - това с какво ми помага? Да, това ще разреши загадката. Дори би могло да ме накара отново да се ядосам на мама.
Сега да видим другия начин.
Да предположим, че ставам нервна заради вътрешния ми глас, който всеки от нас има.
Може да е гласа на мама, която ми се кара. Може да е моят собствен глас, който ми казва, че се излагам така. Може би просто е някакъв неопределен глас, който критикува домакинските ми способности.
Чий точно е гласа не е толкова важно, колкото това, че изобщо го чувам да ми говори.
Въоръжена с тази информация, сега вече мога да започна да правя някои промени. Мога да променя тона на гласа. Мога да го преместя по-надалеч, или от другата страна. Да увелича или намаля звука. Дори да го направя да звучи все едно току-що се е надишал с хелий, така че да звучи детински смешно.
И като правя тези корекции, моята реакция към гласа започва да се променя. Неговото влияние вече не е такова. И като зная как се притеснявам, аз вече имам инструментите и ресурсите, които да използвам за да започна да променям нещата.
Виж, защо върши работа за да задоволиш любопитството си. То обяснява от къде идва тази реакция, но често няма нищо общо с това как да се отървеш от нея.
Как ни дава възможността да я променим. Позволява ни да изпробваме други как, които да доведат до други реакции и поведение.
Предизвикателството ми към теб е да обръщаш внимание на как. Следващия път, когато тръгнеш да се чудиш защо правиш нещо, прекъсни се и се попитай "КАК го правя това?". Забави си скоростта на филма и виж какво точно се случва преди чувствата и мислите да те връхлетят.
И когато го засечеш, ти вече имаш силата да направиш истински промени в живота си.
Ако искаш да изследваш още повече всичко това, натисни тук за да резервираш 30-минутна безплатна НЛП сесия с мен. Ще говорим за твоите цели и мечти и аз ще отговоря на всички твои въпроси за НЛП и как това може да повлияе на живота ти!
Comentarios